رَّبُّ ٱلسَّمَـٰوَ ٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَیۡنَهُمَا وَرَبُّ ٱلۡمَشَـٰرِقِ ﴿٥﴾
5. Повелителят на небесата и земята, и на всичко между тях, Повелителят на изгревите.
إِنَّا زَیَّنَّا ٱلسَّمَاۤءَ ٱلدُّنۡیَا بِزِینَةٍ ٱلۡكَوَاكِبِ ﴿٦﴾
6. Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди,
لَّا یَسَّمَّعُونَ إِلَى ٱلۡمَلَإِ ٱلۡأَعۡلَىٰ وَیُقۡذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبࣲ ﴿٨﴾
8. За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди).
دُحُورࣰاۖ وَلَهُمۡ عَذَابࣱ وَاصِبٌ ﴿٩﴾
9. Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание.
إِلَّا مَنۡ خَطِفَ ٱلۡخَطۡفَةَ فَأَتۡبَعَهُۥ شِهَابࣱ ثَاقِبࣱ ﴿١٠﴾
10. А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда.
فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَهُمۡ أَشَدُّ خَلۡقًا أَم مَّنۡ خَلَقۡنَاۤۚ إِنَّا خَلَقۡنَـٰهُم مِّن طِینࣲ لَّازِبِۭ ﴿١١﴾
11. И ги попитай (неверниците) какво мислят- те ли са по-трудни за сътворяване или другото, което сътворихме? Наистина тях ги сътворихме от лепнеща глина.
بَلۡ عَجِبۡتَ وَیَسۡخَرُونَ ﴿١٢﴾
12. Ти си удивен (от тяхното неверие), а те се подиграват (с теб и Свещения Коран)
وَإِذَا ذُكِّرُواْ لَا یَذۡكُرُونَ ﴿١٣﴾
13. И когато ги наставляват, те не се вслушват в наставлението.
وَقَالُوۤاْ إِنۡ هَـٰذَاۤ إِلَّا سِحۡرࣱ مُّبِینٌ ﴿١٥﴾
15. И казват: “Това не е нищо друго, освен явна магия”.
أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابࣰا وَعِظَـٰمًا أَءِنَّا لَمَبۡعُوثُونَ ﴿١٦﴾
16. Нима ще бъдем съживени, след като умрем и се превърнем в прах и кости?
فَإِنَّمَا هِیَ زَجۡرَةࣱ وَ ٰحِدَةࣱ فَإِذَا هُمۡ یَنظُرُونَ ﴿١٩﴾
19. Ще се раздаде един тръбен глас - и всички те ще прогледнат!
وَقَالُواْ یَـٰوَیۡلَنَا هَـٰذَا یَوۡمُ ٱلدِّینِ ﴿٢٠﴾
20. И ще възкликнат: “ О, горко ни! Това е Съдният ден.”
هَـٰذَا یَوۡمُ ٱلۡفَصۡلِ ٱلَّذِی كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ ﴿٢١﴾
21. (И в отговор ще чуят:) Това е Денят на разграничението, който вие отричахте”
۞ ٱحۡشُرُواْ ٱلَّذِینَ ظَلَمُواْ وَأَزۡوَ ٰجَهُمۡ وَمَا كَانُواْ یَعۡبُدُونَ ﴿٢٢﴾
22. [Всевишният Аллах е повелил на меляикетата]: Съберете нечестивците и онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са се покланяли!
مِن دُونِ ٱللَّهِ فَٱهۡدُوهُمۡ إِلَىٰ صِرَ ٰطِ ٱلۡجَحِیمِ ﴿٢٣﴾
23. Вместо на Аллах. И ги направлявайте към пътя на Джехеннема.
وَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضࣲ یَتَسَاۤءَلُونَ ﴿٢٧﴾
27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват
قَالُوۤاْ إِنَّكُمۡ كُنتُمۡ تَأۡتُونَنَا عَنِ ٱلۡیَمِینِ ﴿٢٨﴾
28. И ще кажат (на съдружаваните) Вие идвахте към нас от дясно (представяхте се за праведни)
قَالُواْ بَل لَّمۡ تَكُونُواْ مُؤۡمِنِینَ ﴿٢٩﴾
29. Ще кажат (съдружаваните): Не, вие самите бяхте невярващи,
وَمَا كَانَ لَنَا عَلَیۡكُم مِّن سُلۡطَـٰنِۭۖ بَلۡ كُنتُمۡ قَوۡمࣰا طَـٰغِینَ ﴿٣٠﴾
30. и ние изобщо нямахме власт над вас. Да, вие бяхте хора престъпващи.
فَحَقَّ عَلَیۡنَا قَوۡلُ رَبِّنَاۤۖ إِنَّا لَذَاۤىِٕقُونَ ﴿٣١﴾
31. И се потвърди спрямо нас предопределеното Слово на нашия Повелител. Наистина ще вкусим (мъчението)
فَأَغۡوَیۡنَـٰكُمۡ إِنَّا كُنَّا غَـٰوِینَ ﴿٣٢﴾
32. И ви заблудихме, тъй като и ние самите бяхме заблудени.
فَإِنَّهُمۡ یَوۡمَىِٕذࣲ فِی ٱلۡعَذَابِ مُشۡتَرِكُونَ ﴿٣٣﴾
33. Наистина, в този ден те заедно ще понесат наказанието.
إِنَّهُمۡ كَانُوۤاْ إِذَا قِیلَ لَهُمۡ لَاۤ إِلَـٰهَ إِلَّا ٱللَّهُ یَسۡتَكۡبِرُونَ ﴿٣٥﴾
35. Когато им се каже: “ Няма друг бог освен Аллах!”, те надменно отричаха и се възгордяваха.
وَیَقُولُونَ أَىِٕنَّا لَتَارِكُوۤاْ ءَالِهَتِنَا لِشَاعِرࣲ مَّجۡنُونِۭ ﴿٣٦﴾
36. И казваха: “Нима ние ще се отречем от боговете си заради някакъв си безумен поет?”
بَلۡ جَاۤءَ بِٱلۡحَقِّ وَصَدَّقَ ٱلۡمُرۡسَلِینَ ﴿٣٧﴾
37. Да! Той се яви при вас с истината и потвърди (предишните) пратеници.
إِنَّكُمۡ لَذَاۤىِٕقُواْ ٱلۡعَذَابِ ٱلۡأَلِیمِ ﴿٣٨﴾
38. Несъмнено вие ще вкусите мъчително наказание.
وَمَا تُجۡزَوۡنَ إِلَّا مَا كُنتُمۡ تَعۡمَلُونَ ﴿٣٩﴾
39. Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.
إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلۡمُخۡلَصِینَ ﴿٤٠﴾
40. Наказанието няма да постигне само искрено вярващите раби на Аллах.
لَا فِیهَا غَوۡلࣱ وَلَا هُمۡ عَنۡهَا یُنزَفُونَ ﴿٤٧﴾
47. От нея не боли глава и не притъпява разсъдъка.
وَعِندَهُمۡ قَـٰصِرَ ٰتُ ٱلطَّرۡفِ عِینࣱ ﴿٤٨﴾
48. При тях ще има жени (хурии) с целомъдрен поглед, с прелестни очи.
فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضࣲ یَتَسَاۤءَلُونَ ﴿٥٠﴾
50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.
یَقُولُ أَءِنَّكَ لَمِنَ ٱلۡمُصَدِّقِینَ ﴿٥٢﴾
52. който питаше: “Нима ти наистина си от повярвалите?
أَءِذَا مِتۡنَا وَكُنَّا تُرَابࣰا وَعِظَـٰمًا أَءِنَّا لَمَدِینُونَ ﴿٥٣﴾
53. Нима нас ще призоват за отговор след, като умрем и станем пръст и кости?”
فَٱطَّلَعَ فَرَءَاهُ فِی سَوَاۤءِ ٱلۡجَحِیمِ ﴿٥٥﴾
55. И ще надзърне, и ще види своя приятел сред пламъците на Джахим.
قَالَ تَٱللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرۡدِینِ ﴿٥٦﴾
56. И ще възкликне: “Кълна се в Аллах! Ти едва не ме погуби.
وَلَوۡلَا نِعۡمَةُ رَبِّی لَكُنتُ مِنَ ٱلۡمُحۡضَرِینَ ﴿٥٧﴾
57. И ако не бе благоволението на моя Повелител, то аз бих се оказал в числото на захвърлените (в Джехеннема).”
أَفَمَا نَحۡنُ بِمَیِّتِینَ ﴿٥٨﴾
58. (Обитателите на Дженнета ще кажат:) “Нали ние никога повече няма да умрем,
إِلَّا مَوۡتَتَنَا ٱلۡأُولَىٰ وَمَا نَحۡنُ بِمُعَذَّبِینَ ﴿٥٩﴾
59. след като вече веднъж сме умрели? И няма да бъдем наказани?”
أَذَ ٰلِكَ خَیۡرࣱ نُّزُلًا أَمۡ شَجَرَةُ ٱلزَّقُّومِ ﴿٦٢﴾
62. Нима това убежище (в Дженнета) не е по- добро от дървото Заккум?
إِنَّا جَعَلۡنَـٰهَا فِتۡنَةࣰ لِّلظَّـٰلِمِینَ ﴿٦٣﴾
63. Наистина, Ние го сторихме изкушение за угнетителите.
إِنَّهَا شَجَرَةࣱ تَخۡرُجُ فِیۤ أَصۡلِ ٱلۡجَحِیمِ ﴿٦٤﴾
64. Това е дърво, изникващо от дълбините на Джехеннем.
فَإِنَّهُمۡ لَـَٔاكِلُونَ مِنۡهَا فَمَالِـُٔونَ مِنۡهَا ٱلۡبُطُونَ ﴿٦٦﴾
66. А те от него ще ядат и ще си пълнят коремите.
ثُمَّ إِنَّ لَهُمۡ عَلَیۡهَا لَشَوۡبࣰا مِّنۡ حَمِیمࣲ ﴿٦٧﴾
67. После към това ще им се дава за пиене вряща вода.
وَلَقَدۡ ضَلَّ قَبۡلَهُمۡ أَكۡثَرُ ٱلۡأَوَّلِینَ ﴿٧١﴾
71. А преди тях в заблуда попаднаха много от предишните (поколения).
وَلَقَدۡ نَادَىٰنَا نُوحࣱ فَلَنِعۡمَ ٱلۡمُجِیبُونَ ﴿٧٥﴾
75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!
وَنَجَّیۡنَـٰهُ وَأَهۡلَهُۥ مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِیمِ ﴿٧٦﴾
76. Ние спасихме него и семейството му от огромното бедствие.
وَجَعَلۡنَا ذُرِّیَّتَهُۥ هُمُ ٱلۡبَاقِینَ ﴿٧٧﴾
77. И оставихме неговото потомство да просъществува.
وَتَرَكۡنَا عَلَیۡهِ فِی ٱلۡـَٔاخِرِینَ ﴿٧٨﴾
78. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.
إِنَّا كَذَ ٰلِكَ نَجۡزِی ٱلۡمُحۡسِنِینَ ﴿٨٠﴾
80. Наистина, така Ние награждаваме тези, които творят добро.
إِذۡ قَالَ لِأَبِیهِ وَقَوۡمِهِۦ مَاذَا تَعۡبُدُونَ ﴿٨٥﴾
85. И попитал своя баща и своя народ: “ На какво се покланяте?”
أَىِٕفۡكًا ءَالِهَةࣰ دُونَ ٱللَّهِ تُرِیدُونَ ﴿٨٦﴾
86. Нима жадувате лъжа и искате да се покланяте на други богове, освен на Аллах?
فَرَاغَ إِلَىٰۤ ءَالِهَتِهِمۡ فَقَالَ أَلَا تَأۡكُلُونَ ﴿٩١﴾
91. Той се прокраднал при техните богове, и (с насмешка) попитал:”Няма ли да похапнете?”
فَرَاغَ عَلَیۡهِمۡ ضَرۡبَۢا بِٱلۡیَمِینِ ﴿٩٣﴾
93. И се приближил до тях, и започнал да ги удря с дясната ръка.
قَالَ أَتَعۡبُدُونَ مَا تَنۡحِتُونَ ﴿٩٥﴾
95. Той ги попитал:” Нима вие се покланяте на това, което сте изваяли?
قَالُواْ ٱبۡنُواْ لَهُۥ بُنۡیَـٰنࣰا فَأَلۡقُوهُ فِی ٱلۡجَحِیمِ ﴿٩٧﴾
97.Те възкликнали:”Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”
فَأَرَادُواْ بِهِۦ كَیۡدࣰا فَجَعَلۡنَـٰهُمُ ٱلۡأَسۡفَلِینَ ﴿٩٨﴾
98. Те замислили против него коварство, но Ние сторихме те да са унизени.
وَقَالَ إِنِّی ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّی سَیَهۡدِینِ ﴿٩٩﴾
99. Ибрахим казал:” Отивам при моя Повелител, Който ще ме напъти в правия път.
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ ٱلسَّعۡیَ قَالَ یَـٰبُنَیَّ إِنِّیۤ أَرَىٰ فِی ٱلۡمَنَامِ أَنِّیۤ أَذۡبَحُكَ فَٱنظُرۡ مَاذَا تَرَىٰۚ قَالَ یَـٰۤأَبَتِ ٱفۡعَلۡ مَا تُؤۡمَرُۖ سَتَجِدُنِیۤ إِن شَاۤءَ ٱللَّهُ مِنَ ٱلصَّـٰبِرِینَ ﴿١٠٢﴾
102. И когато пораснал, и започнал да ходи с него, той (Ибрахим) казал:” О, сине мой! Наистина, видях в съня си, че трябва да те принеса в жертва. Кажи, ти какво мислиш за това? Той му отговорил:”О, буба! Постъпи така, както ти е повелено! Ако така е угодно на Аллах, ти ще откриеш, че съм от търпеливите.”
فَلَمَّاۤ أَسۡلَمَا وَتَلَّهُۥ لِلۡجَبِینِ ﴿١٠٣﴾
103. И когато те двамата се подчинили (на волята на Аллах) и той го положил по лице (за заколение),
قَدۡ صَدَّقۡتَ ٱلرُّءۡیَاۤۚ إِنَّا كَذَ ٰلِكَ نَجۡزِی ٱلۡمُحۡسِنِینَ ﴿١٠٥﴾
105. Ти вече изпълни (това, което ти бе повелено в) съня.”Наистина, така награждаваме тези, които вършат добро.
وَتَرَكۡنَا عَلَیۡهِ فِی ٱلۡـَٔاخِرِینَ ﴿١٠٨﴾
108. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.
وَبَشَّرۡنَـٰهُ بِإِسۡحَـٰقَ نَبِیࣰّا مِّنَ ٱلصَّـٰلِحِینَ ﴿١١٢﴾
112. И му съобщихме радостната вест за Исхак, пророк от праведните.
وَبَـٰرَكۡنَا عَلَیۡهِ وَعَلَىٰۤ إِسۡحَـٰقَۚ وَمِن ذُرِّیَّتِهِمَا مُحۡسِنࣱ وَظَالِمࣱ لِّنَفۡسِهِۦ مُبِینࣱ ﴿١١٣﴾
113. И благословихме него и Исхак. И сред техните потомци имаше благодетелни, и явни угнетители на самите себе си.
وَنَجَّیۡنَـٰهُمَا وَقَوۡمَهُمَا مِنَ ٱلۡكَرۡبِ ٱلۡعَظِیمِ ﴿١١٥﴾
115. И спасихме тях, и народа им от огромното бедствие.
وَتَرَكۡنَا عَلَیۡهِمَا فِی ٱلۡـَٔاخِرِینَ ﴿١١٩﴾
119. И оставихме спомен за тях сред следващите поколения.
إِنَّا كَذَ ٰلِكَ نَجۡزِی ٱلۡمُحۡسِنِینَ ﴿١٢١﴾
121. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.
إِنَّهُمَا مِنۡ عِبَادِنَا ٱلۡمُؤۡمِنِینَ ﴿١٢٢﴾
122. Наистина, те двамата са от Нашите правоверни раби.
إِذۡ قَالَ لِقَوۡمِهِۦۤ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿١٢٤﴾
124. Той каза на своя народ: “Не се ли боите(от Аллах)?
أَتَدۡعُونَ بَعۡلࣰا وَتَذَرُونَ أَحۡسَنَ ٱلۡخَـٰلِقِینَ ﴿١٢٥﴾
125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец
ٱللَّهَ رَبَّكُمۡ وَرَبَّ ءَابَاۤىِٕكُمُ ٱلۡأَوَّلِینَ ﴿١٢٦﴾
126. Аллах, вашия Повелител и Повелителя на вашите праотци?”
فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ ﴿١٢٧﴾
127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат изправени ( пред Аллах)
وَتَرَكۡنَا عَلَیۡهِ فِی ٱلۡـَٔاخِرِینَ ﴿١٢٩﴾
129. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.
إِنَّا كَذَ ٰلِكَ نَجۡزِی ٱلۡمُحۡسِنِینَ ﴿١٣١﴾
131. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.
إِلَّا عَجُوزࣰا فِی ٱلۡغَـٰبِرِینَ ﴿١٣٥﴾
135. освен [жена му ] една старица, която бе сред оставащите.
لَلَبِثَ فِی بَطۡنِهِۦۤ إِلَىٰ یَوۡمِ یُبۡعَثُونَ ﴿١٤٤﴾
144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато те ще бъдат наново възродени.
۞ فَنَبَذۡنَـٰهُ بِٱلۡعَرَاۤءِ وَهُوَ سَقِیمࣱ ﴿١٤٥﴾
145. Но Ние го изхвърлихме на голия бряг, и той бе силно изтощен
وَأَنۢبَتۡنَا عَلَیۡهِ شَجَرَةࣰ مِّن یَقۡطِینࣲ ﴿١٤٦﴾
146. И повелихме там по Наша воля над него да израсте дървото йектиин [с широки листа, като тиква].
وَأَرۡسَلۡنَـٰهُ إِلَىٰ مِاْئَةِ أَلۡفٍ أَوۡ یَزِیدُونَ ﴿١٤٧﴾
147. И го изпратихме при сто хиляди души, или дори повече.
فَـَٔامَنُواْ فَمَتَّعۡنَـٰهُمۡ إِلَىٰ حِینࣲ ﴿١٤٨﴾
148. И те повярваха, и Ние ги дарихме със земните блага (и оставихме да се наслаждават) до време.
فَٱسۡتَفۡتِهِمۡ أَلِرَبِّكَ ٱلۡبَنَاتُ وَلَهُمُ ٱلۡبَنُونَ ﴿١٤٩﴾
149. И ги питай, (о, Мухаммед) какво мислят-нима за твоя Повелител са дъщерите, а за тях синовете?
أَمۡ خَلَقۡنَا ٱلۡمَلَـٰۤىِٕكَةَ إِنَـٰثࣰا وَهُمۡ شَـٰهِدُونَ ﴿١٥٠﴾
150. Или Ние сме сътворили меляикетата от женски пол? Нима те са присъствали на това?
فَأۡتُواْ بِكِتَـٰبِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَـٰدِقِینَ ﴿١٥٧﴾
157. Тогава донесете вашата Книга, ако говорите истината!
وَجَعَلُواْ بَیۡنَهُۥ وَبَیۡنَ ٱلۡجِنَّةِ نَسَبࣰاۚ وَلَقَدۡ عَلِمَتِ ٱلۡجِنَّةُ إِنَّهُمۡ لَمُحۡضَرُونَ ﴿١٥٨﴾
158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [при Аллах за равносметка].
فَإِنَّكُمۡ وَمَا تَعۡبُدُونَ ﴿١٦١﴾
161. (О, неверници!) Наистина, вие и това, на което се покланяте,
وَمَا مِنَّاۤ إِلَّا لَهُۥ مَقَامࣱ مَّعۡلُومࣱ ﴿١٦٤﴾
164. (Меляикетата казват:) “ Всеки от нас има свое определено място.
فَكَفَرُواْ بِهِۦۖ فَسَوۡفَ یَعۡلَمُونَ ﴿١٧٠﴾
170. Но те не повярваха в него, и скоро ще узнаят (последствията на своето неверие)
وَلَقَدۡ سَبَقَتۡ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا ٱلۡمُرۡسَلِینَ ﴿١٧١﴾
171. Още преди казахме на Нашите раби-пратеници,
وَأَبۡصِرۡهُمۡ فَسَوۡفَ یُبۡصِرُونَ ﴿١٧٥﴾
175. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!
فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمۡ فَسَاۤءَ صَبَاحُ ٱلۡمُنذَرِینَ ﴿١٧٧﴾
177. Когато то се спусне над домовете им, лошо ще бъде утрото за увещаваните.
وَأَبۡصِرۡ فَسَوۡفَ یُبۡصِرُونَ ﴿١٧٩﴾
179. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!
سُبۡحَـٰنَ رَبِّكَ رَبِّ ٱلۡعِزَّةِ عَمَّا یَصِفُونَ ﴿١٨٠﴾
180. Свят и Пречист е твоят Повелител, Повелителят на величието! Той е над онова, което Му приписват.