وَإِن یَرَوۡاْ ءَایَةࣰ یُعۡرِضُواْ وَیَقُولُواْ سِحۡرࣱ مُّسۡتَمِرࣱّ ﴿٢﴾
2. Но когато и да видят [многобожниците] някакво знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.”
وَكَذَّبُواْ وَٱتَّبَعُوۤاْ أَهۡوَاۤءَهُمۡۚ وَكُلُّ أَمۡرࣲ مُّسۡتَقِرࣱّ ﴿٣﴾
3. Те не са признали [знаменията], и следват своите страсти, но за всяко дело има край.
وَلَقَدۡ جَاۤءَهُم مِّنَ ٱلۡأَنۢبَاۤءِ مَا فِیهِ مُزۡدَجَرٌ ﴿٤﴾
4. При тях вече дойдоха вести, които да ги възпират [от неверието].
حِكۡمَةُۢ بَـٰلِغَةࣱۖ فَمَا تُغۡنِ ٱلنُّذُرُ ﴿٥﴾
5. Съвършена мъдрост, ала предупрежденията не са им донесли полза.
فَتَوَلَّ عَنۡهُمۡۘ یَوۡمَ یَدۡعُ ٱلدَّاعِ إِلَىٰ شَیۡءࣲ نُّكُرٍ ﴿٦﴾
6. Затова се отвърни от тях! А в Деня, когато глашатаят ги призове към нещо ужасно,
خُشَّعًا أَبۡصَـٰرُهُمۡ یَخۡرُجُونَ مِنَ ٱلۡأَجۡدَاثِ كَأَنَّهُمۡ جَرَادࣱ مُّنتَشِرࣱ ﴿٧﴾
7. те със сведен поглед ще излязат от гробовете като разпилени скакалци.
مُّهۡطِعِینَ إِلَى ٱلدَّاعِۖ یَقُولُ ٱلۡكَـٰفِرُونَ هَـٰذَا یَوۡمٌ عَسِرࣱ ﴿٨﴾
8. Те ще се устремят натам, откъдето ги зоват, и ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.”
۞ كَذَّبَتۡ قَبۡلَهُمۡ قَوۡمُ نُوحࣲ فَكَذَّبُواْ عَبۡدَنَا وَقَالُواْ مَجۡنُونࣱ وَٱزۡدُجِرَ ﴿٩﴾
9. Преди тях и народът на Нух отричаше Нашия раб и казваха: “Той е луд!” Те го прогониха,
فَدَعَا رَبَّهُۥۤ أَنِّی مَغۡلُوبࣱ فَٱنتَصِرۡ ﴿١٠﴾
10. и тогава Нух призова своя Повелител, казвайки: “Аз съм победен, помогни ми!”
فَفَتَحۡنَاۤ أَبۡوَ ٰبَ ٱلسَّمَاۤءِ بِمَاۤءࣲ مُّنۡهَمِرࣲ ﴿١١﴾
11. И разтворихме Ние вратите на небето, откъдето започна да се излива вода,
وَفَجَّرۡنَا ٱلۡأَرۡضَ عُیُونࣰا فَٱلۡتَقَى ٱلۡمَاۤءُ عَلَىٰۤ أَمۡرࣲ قَدۡ قُدِرَ ﴿١٢﴾
12. и сторихме да бликнат извори от земята. Водите[на небесата и земята] се сляха по предопределената повеля[на Аллах],
وَحَمَلۡنَـٰهُ عَلَىٰ ذَاتِ أَلۡوَ ٰحࣲ وَدُسُرࣲ ﴿١٣﴾
13. и Ние качихме [Нух и неговото семейство] и го отнесохме върху кораб от дъски и гвоздеи,
تَجۡرِی بِأَعۡیُنِنَا جَزَاۤءࣰ لِّمَن كَانَ كُفِرَ ﴿١٤﴾
14. Той плаваше пред Очите Ни като награда за онзи, който бе отричан.
وَلَقَد تَّرَكۡنَـٰهَاۤ ءَایَةࣰ فَهَلۡ مِن مُّدَّكِرࣲ ﴿١٥﴾
15. И оставихме това като знамение[за бъдещите поколения]. Но има ли кой да се поучи?
وَلَقَدۡ یَسَّرۡنَا ٱلۡقُرۡءَانَ لِلذِّكۡرِ فَهَلۡ مِن مُّدَّكِرࣲ ﴿١٧﴾
17. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
كَذَّبَتۡ عَادࣱ فَكَیۡفَ كَانَ عَذَابِی وَنُذُرِ ﴿١٨﴾
18. И адитите отхвърлиха [пророкът Худ]. Колко ужасни бяха Моето наказание и Моето предупреждение!
إِنَّاۤ أَرۡسَلۡنَا عَلَیۡهِمۡ رِیحࣰا صَرۡصَرࣰا فِی یَوۡمِ نَحۡسࣲ مُّسۡتَمِرࣲّ ﴿١٩﴾
19. Наистина, Ние изпратихме срещу тях ураганен вихър в ден, преизпълнен със злощастие.
تَنزِعُ ٱلنَّاسَ كَأَنَّهُمۡ أَعۡجَازُ نَخۡلࣲ مُّنقَعِرࣲ ﴿٢٠﴾
20. [Ураганът] изтръгващ [от земята] хората, [и те падаха мъртви] сякаш са стволове на изскубнати палми.
وَلَقَدۡ یَسَّرۡنَا ٱلۡقُرۡءَانَ لِلذِّكۡرِ فَهَلۡ مِن مُّدَّكِرࣲ ﴿٢٢﴾
22. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
فَقَالُوۤاْ أَبَشَرࣰا مِّنَّا وَ ٰحِدࣰا نَّتَّبِعُهُۥۤ إِنَّاۤ إِذࣰا لَّفِی ضَلَـٰلࣲ وَسُعُرٍ ﴿٢٤﴾
24. И казаха: “Нима ние ще последваме човек от нас? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие.
أَءُلۡقِیَ ٱلذِّكۡرُ عَلَیۡهِ مِنۢ بَیۡنِنَا بَلۡ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرࣱ ﴿٢٥﴾
25. Нима само на него бе разкрито Поучението измежду нас? Не! Той е надменен лъжец.”
سَیَعۡلَمُونَ غَدࣰا مَّنِ ٱلۡكَذَّابُ ٱلۡأَشِرُ ﴿٢٦﴾
26. Утре те ще научат, кой е надменен и злостен лъжец.
إِنَّا مُرۡسِلُواْ ٱلنَّاقَةِ فِتۡنَةࣰ لَّهُمۡ فَٱرۡتَقِبۡهُمۡ وَٱصۡطَبِرۡ ﴿٢٧﴾
27. [О, Салих!] Ние изпращаме камилата, за да ги изпитаме. Ти само почакай и бъди търпелив!
وَنَبِّئۡهُمۡ أَنَّ ٱلۡمَاۤءَ قِسۡمَةُۢ بَیۡنَهُمۡۖ كُلُّ شِرۡبࣲ مُّحۡتَضَرࣱ ﴿٢٨﴾
28. И ги извести, че водата е поделена между тях [и камилата]! И нека на всеки водопой да идват [ в определеното им време].
فَنَادَوۡاْ صَاحِبَهُمۡ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ ﴿٢٩﴾
29. Тогава те извикаха техен другар [ да заколи камилата] и той се зае, и я закла.
إِنَّاۤ أَرۡسَلۡنَا عَلَیۡهِمۡ صَیۡحَةࣰ وَ ٰحِدَةࣰ فَكَانُواْ كَهَشِیمِ ٱلۡمُحۡتَظِرِ ﴿٣١﴾
31. Наистина, Ние ги поразихме с един единствен вопъл, и те заприличаха на [изсъхнала] слама, от която се прави ограда [на плевнята].
وَلَقَدۡ یَسَّرۡنَا ٱلۡقُرۡءَانَ لِلذِّكۡرِ فَهَلۡ مِن مُّدَّكِرࣲ ﴿٣٢﴾
32. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
إِنَّاۤ أَرۡسَلۡنَا عَلَیۡهِمۡ حَاصِبًا إِلَّاۤ ءَالَ لُوطࣲۖ نَّجَّیۡنَـٰهُم بِسَحَرࣲ ﴿٣٤﴾
34. Наистина, Ние ги обсипахме с камъни, и само семейството на Лут Ние спасихме на развиделяване,
نِّعۡمَةࣰ مِّنۡ عِندِنَاۚ كَذَ ٰلِكَ نَجۡزِی مَن شَكَرَ ﴿٣٥﴾
35. като милост от Нас. Така Ние възнаграждаваме онзи, който е благодарен.
وَلَقَدۡ أَنذَرَهُم بَطۡشَتَنَا فَتَمَارَوۡاْ بِٱلنُّذُرِ ﴿٣٦﴾
36. И ги предупреди [Лут] за Нашето наказание, но те се усъмниха в предупреждението.
وَلَقَدۡ رَ ٰوَدُوهُ عَن ضَیۡفِهِۦ فَطَمَسۡنَاۤ أَعۡیُنَهُمۡ فَذُوقُواْ عَذَابِی وَنُذُرِ ﴿٣٧﴾
37. И поискаха от него да ги допусне до гостите си. Тогава Ние ослепихме очите им [ и бе им казано:] “Вкусете Моето наказание и Моето предупреждение!”
وَلَقَدۡ صَبَّحَهُم بُكۡرَةً عَذَابࣱ مُّسۡتَقِرࣱّ ﴿٣٨﴾
38. И рано сутринта ги порази неотвратимо наказание,
فَذُوقُواْ عَذَابِی وَنُذُرِ ﴿٣٩﴾
39. [ и бе им казано:] “Вкусете Моето наказание и Моето предупреждение!”
وَلَقَدۡ یَسَّرۡنَا ٱلۡقُرۡءَانَ لِلذِّكۡرِ فَهَلۡ مِن مُّدَّكِرࣲ ﴿٤٠﴾
40. И сторихме Корана лесен за поучение. Но има ли кой да се поучи?
وَلَقَدۡ جَاۤءَ ءَالَ فِرۡعَوۡنَ ٱلنُّذُرُ ﴿٤١﴾
41. Предупреждения дойдоха и при семейството на Фирауна.
كَذَّبُواْ بِـَٔایَـٰتِنَا كُلِّهَا فَأَخَذۡنَـٰهُمۡ أَخۡذَ عَزِیزࣲ مُّقۡتَدِرٍ ﴿٤٢﴾
42. Те напълно отхвърлиха Нашите знамения, и затова ги сграбчихме, както подобава на Всесилният, Всемогъщият.
أَكُفَّارُكُمۡ خَیۡرࣱ مِّنۡ أُوْلَـٰۤىِٕكُمۡ أَمۡ لَكُم بَرَاۤءَةࣱ فِی ٱلزُّبُرِ ﴿٤٣﴾
43. С какво неверниците сред вас са по-добри от онези [неверници]? Нима вие имате договор за оневиняване, закрепен в [предишните] Книги?
أَمۡ یَقُولُونَ نَحۡنُ جَمِیعࣱ مُّنتَصِرࣱ ﴿٤٤﴾
44. Възможно е да кажат: “Ние сме непобедимо множество и ще си помагаме един на друг?”
سَیُهۡزَمُ ٱلۡجَمۡعُ وَیُوَلُّونَ ٱلدُّبُرَ ﴿٤٥﴾
45. Ала тяхното множество ще бъде разгромено и ще обърне гръб в бягство!
بَلِ ٱلسَّاعَةُ مَوۡعِدُهُمۡ وَٱلسَّاعَةُ أَدۡهَىٰ وَأَمَرُّ ﴿٤٦﴾
46. Часът - това е определеният им срок, и този Час е най-ужасният и най-горчивият.
إِنَّ ٱلۡمُجۡرِمِینَ فِی ضَلَـٰلࣲ وَسُعُرࣲ ﴿٤٧﴾
47. Наистина, [в този свят] престъпниците са се отклонили от пътя и страдат.
یَوۡمَ یُسۡحَبُونَ فِی ٱلنَّارِ عَلَىٰ وُجُوهِهِمۡ ذُوقُواْ مَسَّ سَقَرَ ﴿٤٨﴾
48. В Деня, когато ще бъдат повлечени по лице в Огъня[ще им бъде казано:] “Вкусете от допира на Джехеннема Сакар!”
إِنَّا كُلَّ شَیۡءٍ خَلَقۡنَـٰهُ بِقَدَرࣲ ﴿٤٩﴾
49. Наистина, Ние сътворихме всяко нещо съгласно Предопределението.
وَمَاۤ أَمۡرُنَاۤ إِلَّا وَ ٰحِدَةࣱ كَلَمۡحِۭ بِٱلۡبَصَرِ ﴿٥٠﴾
50. Ние заповядаме веднъж [и Нашата повеля се изпълнява], докато мигне окото.
وَلَقَدۡ أَهۡلَكۡنَاۤ أَشۡیَاعَكُمۡ فَهَلۡ مِن مُّدَّكِرࣲ ﴿٥١﴾
51. Вече погубихме [много] такива, като вас. Но има ли сред вас, който да се поучи [Нашите предупреждения]?
وَكُلُّ شَیۡءࣲ فَعَلُوهُ فِی ٱلزُّبُرِ ﴿٥٢﴾
52. И всяко нещо, което са извършили, [е записано от меляикетата] в книгите [ на делата ]
إِنَّ ٱلۡمُتَّقِینَ فِی جَنَّـٰتࣲ وَنَهَرࣲ ﴿٥٤﴾
54. Наистина, праведните ще пребъдат сред градини и реки,