Bulgarian Български
Surah на сура ал- Къямет - Al-Qiyāmah - Aya count 40
لَاۤ أُقۡسِمُ بِیَوۡمِ ٱلۡقِیَـٰمَةِ ﴿١﴾
1. Кълна се в Деня Къямет.
وَلَاۤ أُقۡسِمُ بِٱلنَّفۡسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿٢﴾
2. И кълна се в само осъждащата се душа.
أَیَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَـٰنُ أَلَّن نَّجۡمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿٣﴾
3. Нима човек смята, че Ние няма да съберем отново костите му?
بَلَىٰ قَـٰدِرِینَ عَلَىٰۤ أَن نُّسَوِّیَ بَنَانَهُۥ ﴿٤﴾
4. Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
بَلۡ یُرِیدُ ٱلۡإِنسَـٰنُ لِیَفۡجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿٥﴾
5. Ала човек желае да развратничи и занапред.
یَسۡـَٔلُ أَیَّانَ یَوۡمُ ٱلۡقِیَـٰمَةِ ﴿٦﴾
6. и пита: “Кога е Денят Къямет?”
فَإِذَا بَرِقَ ٱلۡبَصَرُ ﴿٧﴾
7. Тогава, когато погледът се заслепи
وَجُمِعَ ٱلشَّمۡسُ وَٱلۡقَمَرُ ﴿٩﴾
9. и слънцето, и луната се слеят,
یَقُولُ ٱلۡإِنسَـٰنُ یَوۡمَىِٕذٍ أَیۡنَ ٱلۡمَفَرُّ ﴿١٠﴾
10. В този Ден човекът ще възкликне: “Накъде да се бяга?”
كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿١١﴾
11. Ала не! Няма убежище.
إِلَىٰ رَبِّكَ یَوۡمَىِٕذٍ ٱلۡمُسۡتَقَرُّ ﴿١٢﴾
12. При твоя Повелител в този Ден е место пребиванието.
یُنَبَّؤُاْ ٱلۡإِنسَـٰنُ یَوۡمَىِٕذِۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿١٣﴾
13. Човекът в този Ден ще бъде известен за това, което е извършил и, което е оставил след себе си.
بَلِ ٱلۡإِنسَـٰنُ عَلَىٰ نَفۡسِهِۦ بَصِیرَةࣱ ﴿١٤﴾
14. Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
وَلَوۡ أَلۡقَىٰ مَعَاذِیرَهُۥ ﴿١٥﴾
15. дори, ако се опита да се оправдае.
لَا تُحَرِّكۡ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعۡجَلَ بِهِۦۤ ﴿١٦﴾
16. Не шавай с устни, [повтаряйки Корана], за да го наизустиш по- бързо.
إِنَّ عَلَیۡنَا جَمۡعَهُۥ وَقُرۡءَانَهُۥ ﴿١٧﴾
17. Наша грижа е да го съберем [в твоето сърце] и да го прочетеш[на хората с твоята уста ]
فَإِذَا قَرَأۡنَـٰهُ فَٱتَّبِعۡ قُرۡءَانَهُۥ ﴿١٨﴾
18. И когато го четем, следвай неговото четене!
ثُمَّ إِنَّ عَلَیۡنَا بَیَانَهُۥ ﴿١٩﴾
19. После е Наша грижа разясняването му.
كَلَّا بَلۡ تُحِبُّونَ ٱلۡعَاجِلَةَ ﴿٢٠﴾
20. Ала не! Вие обичате земния живот.
وَتَذَرُونَ ٱلۡـَٔاخِرَةَ ﴿٢١﴾
21. и пренебрегвате отвъдния.
وُجُوهࣱ یَوۡمَىِٕذࣲ نَّاضِرَةٌ ﴿٢٢﴾
22. Едни лица в този Ден ще сияят,
إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةࣱ ﴿٢٣﴾
23. към своя Повелител ще гледат,
وَوُجُوهࣱ یَوۡمَىِٕذِۭ بَاسِرَةࣱ ﴿٢٤﴾
24. а други в този Ден ще бъдат мрачни,
تَظُنُّ أَن یُفۡعَلَ بِهَا فَاقِرَةࣱ ﴿٢٥﴾
25 замислени за страшното бедствие, което ще ги порази.
كَلَّاۤ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِیَ ﴿٢٦﴾
26. Ала не! Когато душата стигне гръкляна
وَقِیلَ مَنۡۜ رَاقࣲ ﴿٢٧﴾
27. и бъде казано:”Кой е заклинателят, [който живота може да й върне ]
وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلۡفِرَاقُ ﴿٢٨﴾
28. и той се убеди, че [това] е раздялата,
وَٱلۡتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ﴿٢٩﴾
29. и се преплете крак с крак
إِلَىٰ رَبِّكَ یَوۡمَىِٕذٍ ٱلۡمَسَاقُ ﴿٣٠﴾
30. тогава към твоя Повелител ще е отправянето.
فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿٣١﴾
31. Той нито вярваше, нито кланяше намаз,
وَلَـٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿٣٢﴾
32. а напротив считаше го за лъжа, и се отвръщаше.
ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰۤ أَهۡلِهِۦ یَتَمَطَّىٰۤ ﴿٣٣﴾
33. После отиваше при своето семейство с горделива походка.
أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰ ﴿٣٤﴾
ثُمَّ أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰۤ ﴿٣٥﴾
35. И отново горко ти, горко!
أَیَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَـٰنُ أَن یُتۡرَكَ سُدًى ﴿٣٦﴾
36. Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
أَلَمۡ یَكُ نُطۡفَةࣰ مِّن مَّنِیࣲّ یُمۡنَىٰ ﴿٣٧﴾
37. Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля?
ثُمَّ كَانَ عَلَقَةࣰ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿٣٨﴾
38. После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
فَجَعَلَ مِنۡهُ ٱلزَّوۡجَیۡنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلۡأُنثَىٰۤ ﴿٣٩﴾
39. И създаде от нея двата пола мъжа и жената.
أَلَیۡسَ ذَ ٰلِكَ بِقَـٰدِرٍ عَلَىٰۤ أَن یُحۡـِۧیَ ٱلۡمَوۡتَىٰ ﴿٤٠﴾
40. Нима Той не е способен да съживи мъртвите?