Bulgarian Български
Surah на сура Абаса - ‘Abasa - Aya count 42
عَبَسَ وَتَوَلَّىٰۤ ﴿١﴾
1. Той се намръщи и обърна гръб,
أَن جَاۤءَهُ ٱلۡأَعۡمَىٰ ﴿٢﴾
2. че при него е дошъл слепецът.
وَمَا یُدۡرِیكَ لَعَلَّهُۥ یَزَّكَّىٰۤ ﴿٣﴾
3. Но ти откъде знаеш, може би иска да се пречисти?
أَوۡ یَذَّكَّرُ فَتَنفَعَهُ ٱلذِّكۡرَىٰۤ ﴿٤﴾
4. Или пък ще приеме наставлението, и то да му е от полза!
أَمَّا مَنِ ٱسۡتَغۡنَىٰ ﴿٥﴾
5. А онзи, който е богат,
فَأَنتَ لَهُۥ تَصَدَّىٰ ﴿٦﴾
وَمَا عَلَیۡكَ أَلَّا یَزَّكَّىٰ ﴿٧﴾
7. И не е твоя грижа, че не се пречиства.
وَأَمَّا مَن جَاۤءَكَ یَسۡعَىٰ ﴿٨﴾
8. А онзи, който е дошъл при теб с упоритост
وَهُوَ یَخۡشَىٰ ﴿٩﴾
9. и се страхува от Аллах,
فَأَنتَ عَنۡهُ تَلَهَّىٰ ﴿١٠﴾
10. ти оставяш без внимание.
كَلَّاۤ إِنَّهَا تَذۡكِرَةࣱ ﴿١١﴾
11. Ала не! Това е поучение,
فَمَن شَاۤءَ ذَكَرَهُۥ ﴿١٢﴾
12. и който пожелае, той се поучава!
فِی صُحُفࣲ مُّكَرَّمَةࣲ ﴿١٣﴾
13. [Коранът е] в Свитъци почитани,
مَّرۡفُوعَةࣲ مُّطَهَّرَةِۭ ﴿١٤﴾
14. въздигнати, пречистени,
بِأَیۡدِی سَفَرَةࣲ ﴿١٥﴾
15. [преписани] от ръце на писари-посланици,
كِرَامِۭ بَرَرَةࣲ ﴿١٦﴾
16. достойни, благочестиви.
قُتِلَ ٱلۡإِنسَـٰنُ مَاۤ أَكۡفَرَهُۥ ﴿١٧﴾
17. Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен!
مِنۡ أَیِّ شَیۡءٍ خَلَقَهُۥ ﴿١٨﴾
18. От какво нещо го е сътворил Той?
مِن نُّطۡفَةٍ خَلَقَهُۥ فَقَدَّرَهُۥ ﴿١٩﴾
19. От частица сперма Той го сътвори и осъразмери.
ثُمَّ ٱلسَّبِیلَ یَسَّرَهُۥ ﴿٢٠﴾
20. После пътя му облекчи.
ثُمَّ أَمَاتَهُۥ فَأَقۡبَرَهُۥ ﴿٢١﴾
21. После го умъртви и повели да бъде погребан.
ثُمَّ إِذَا شَاۤءَ أَنشَرَهُۥ ﴿٢٢﴾
22. После когато Той пожелае, ще го съживи.
كَلَّا لَمَّا یَقۡضِ مَاۤ أَمَرَهُۥ ﴿٢٣﴾
23. Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.
فَلۡیَنظُرِ ٱلۡإِنسَـٰنُ إِلَىٰ طَعَامِهِۦۤ ﴿٢٤﴾
24. Да погледне човекът своята храна!
أَنَّا صَبَبۡنَا ٱلۡمَاۤءَ صَبࣰّا ﴿٢٥﴾
25. Ние проливаме обилно водата.
ثُمَّ شَقَقۡنَا ٱلۡأَرۡضَ شَقࣰّا ﴿٢٦﴾
26. После разпукваме земята,
فَأَنۢبَتۡنَا فِیهَا حَبࣰّا ﴿٢٧﴾
27. и правим от нея да поникнат зърна,
وَزَیۡتُونࣰا وَنَخۡلࣰا ﴿٢٩﴾
وَحَدَاۤىِٕقَ غُلۡبࣰا ﴿٣٠﴾
وَفَـٰكِهَةࣰ وَأَبࣰّا ﴿٣١﴾
مَّتَـٰعࣰا لَّكُمۡ وَلِأَنۡعَـٰمِكُمۡ ﴿٣٢﴾
32. за ползване от вас и вашият добитък.
فَإِذَا جَاۤءَتِ ٱلصَّاۤخَّةُ ﴿٣٣﴾
33. И когато се раздаде оглушителният грохот,
یَوۡمَ یَفِرُّ ٱلۡمَرۡءُ مِنۡ أَخِیهِ ﴿٣٤﴾
34. в Деня, когато човек избяга от брат си,
وَأُمِّهِۦ وَأَبِیهِ ﴿٣٥﴾
35. и от майка си, и от баща си,
وَصَـٰحِبَتِهِۦ وَبَنِیهِ ﴿٣٦﴾
36. и от жена си, и от децата си-
لِكُلِّ ٱمۡرِئࣲ مِّنۡهُمۡ یَوۡمَىِٕذࣲ شَأۡنࣱ یُغۡنِیهِ ﴿٣٧﴾
37. всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.
وُجُوهࣱ یَوۡمَىِٕذࣲ مُّسۡفِرَةࣱ ﴿٣٨﴾
38. Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи,
ضَاحِكَةࣱ مُّسۡتَبۡشِرَةࣱ ﴿٣٩﴾
وَوُجُوهࣱ یَوۡمَىِٕذٍ عَلَیۡهَا غَبَرَةࣱ ﴿٤٠﴾
40. а по други в този Ден ще има прах,
تَرۡهَقُهَا قَتَرَةٌ ﴿٤١﴾
41. ще ги покрива чернилка.
أُوْلَـٰۤىِٕكَ هُمُ ٱلۡكَفَرَةُ ٱلۡفَجَرَةُ ﴿٤٢﴾
42. Тези са неверниците, нечестивците.